Всичко тръгва от Александър Велики
За да разберем по-добре този уникален спор в цяла Европа, би трябвало да се върнем обратно в историята чак до Александър Велики.Роден в античния район Македония, той е бил възпитаник на Аристотел, който - дружно със Сократ и Платон - е считан за татко на гръцката философия. Александър Велики обаче е бил и самоуверен военачалник, водил сполучливи войни против персите и стигнал в походите си чак до Индия. Мнозина в Гърция го почитат като " най-великия грък на всички времена ". След гибелта му през 323 година преди Христа империята му се разпада и на доста места следите от тяхното гръцко минало бързо биват заличени - изключително в Азия.
От най-малко 400 години понятието " Македония " се употребява за обозначаване на един огромен географски район в Югоизточна Европа, който дълго време е бил под османско господство. След Първата международна война огромна част от него, дружно с неговия естествен център Солун, остава в Гърция. А след Втората международна война комунистите сътвориха югославската федерация, която има обща граница с Гърция, и чиято най-южна провинция е " Република Македония ". Със същото име Бившата югорепублика разгласи своята самостоятелност след разпадането на Югославия през 1991 година.
В Скопие пък считат Александър Велики за " най-великия македонец на всички времена ". По този мотив политологът Йоргос Цогопоулос споделя, че по този начин стартира и същинският спор сред двете прилежащи страни - след края на Студената война. " Гърция счита, че това вреди на нейните стопански ползи и се притеснява от вероятни териториални искания, защото в чисто географски смисъл Македония включва региони в три прилежащи страни - в някогашната югорепублика, в Гърция и - не на последно място - в България ", споделя той за ДВ.
Гръцката " неточност "
Дали обаче северните съседи на Гърция фактически предявяват териториални искания към нея?
Паметникът на Александър Велики в центъра на Скопие
В началото на 20-и век националистическото придвижване Вътрешна македонска революционна организация фактически се стреми да сплоти " цяла Македония ", дружно със Солун. След обявяването на независимостта през 1991 година първият президент на младата република Киро Глигоров акцентира категорично, че в неговата страна живеят славяни, които нямат доста общо с гръцките съседи. Това беше и опит за усмиряване на скептиците от другата страна на границата. И за малко разногласието да бъде решен: с посредничеството на Европейски Съюз, през 1992 Глигоров и тогавашният закостенял министър председател на Гърция Константинос Мицотакис съвсем се бяха разбрали за името " Нова Македония ", само че в последния миг гръцкият министър председател се разколеба - очевидно от боязън, че неговата партия няма да одобри компромиса.
През 1995 двете страни реализираха компромис - с посредничеството на Организация на обединените нации Атина и Скопие временно се схванаха за името " Бивша Югославска Република Македония ". В Гърция то бързо се наложи, до момента в който в останалата част на света използваха понятието " Република Македония ". Политологът Цогопоулос счита, че Гърция е направила неточност, откакто не е подела, или не е желала да подеме самодейност за реализиране на компромис. " С течение на времето от ден на ден страни признаха прилежащата страна под вписаното в нейната конституция име. От решаващо значение беше това, че през 2004 година Съединени американски щати също признаха името " Република Македония ".
Условие за участие в НАТО и Европейски Съюз
Те реализираха компрромиса за името - министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас
Гърците обаче имаха още един коз в ръцете си: те можеха да блокират с несъгласие присъединението на прилежащата страна към НАТО или Европейски Съюз. След напън от Атина, през 2008 година НАТО разгласи, че решаването на разногласието за името е изискване за приемането на страната в пакта. Правителството в Скопие подаде тъжба против противозаконното, от негова позиция, блокадно държание на Гърция. С това започваше нов ледников интервал в двустранните връзки. Поне по този начин изглеждаха нещата тогава. Но се случи друго: ръководещите консерватори в Атина за първи път се съгласиха, че думата " Македония " може да попада в наименованието на младата страна. В Скопие по същото време се образува мощна опозиция против властническия министър председател Никола Груевски и след промяната на държавните управления в двете страни наподобява бе настъпил идеалният миг за доближаване. През 2018 година гръцкият министър председател Алексис Ципрас и македонският му сътрудник Зоран Заев подписаха компромисното съглашение, съгласно което северната съседка на Гърция ще се нарича " Северна Македония ".
Политологът Цогопоулос счита, че съглашението открива изцяло нови благоприятни условия за връзките сред двете страни - изключително в туризма. " Пример в това отношение е гръцката самолетна компания Aegean Airlines, която от няколко седмици предлага директни полети от Атина към Скопие. Такова нещо не се е случвало в никакъв случай в предишното ", напомня той и добавя, че връзките между двата народа постоянно са били другарски. " Като изключим разногласието за името, не сме имали никакви проблеми. Гръцките компании работят интензивно в района и са измежду най-големите вложители и търговски сътрудници на съседната
Автор Янис Пападимитриу
От най-малко 400 години понятието " Македония " се употребява за обозначаване на един огромен географски район в Югоизточна Европа, който дълго време е бил под османско господство. След Първата международна война огромна част от него, дружно с неговия естествен център Солун, остава в Гърция. А след Втората международна война комунистите сътвориха югославската федерация, която има обща граница с Гърция, и чиято най-южна провинция е " Република Македония ". Със същото име Бившата югорепублика разгласи своята самостоятелност след разпадането на Югославия през 1991 година.
В Скопие пък считат Александър Велики за " най-великия македонец на всички времена ". По този мотив политологът Йоргос Цогопоулос споделя, че по този начин стартира и същинският спор сред двете прилежащи страни - след края на Студената война. " Гърция счита, че това вреди на нейните стопански ползи и се притеснява от вероятни териториални искания, защото в чисто географски смисъл Македония включва региони в три прилежащи страни - в някогашната югорепублика, в Гърция и - не на последно място - в България ", споделя той за ДВ.
Гръцката " неточност "
Дали обаче северните съседи на Гърция фактически предявяват териториални искания към нея?
Паметникът на Александър Велики в центъра на Скопие
В началото на 20-и век националистическото придвижване Вътрешна македонска революционна организация фактически се стреми да сплоти " цяла Македония ", дружно със Солун. След обявяването на независимостта през 1991 година първият президент на младата република Киро Глигоров акцентира категорично, че в неговата страна живеят славяни, които нямат доста общо с гръцките съседи. Това беше и опит за усмиряване на скептиците от другата страна на границата. И за малко разногласието да бъде решен: с посредничеството на Европейски Съюз, през 1992 Глигоров и тогавашният закостенял министър председател на Гърция Константинос Мицотакис съвсем се бяха разбрали за името " Нова Македония ", само че в последния миг гръцкият министър председател се разколеба - очевидно от боязън, че неговата партия няма да одобри компромиса.
През 1995 двете страни реализираха компромис - с посредничеството на Организация на обединените нации Атина и Скопие временно се схванаха за името " Бивша Югославска Република Македония ". В Гърция то бързо се наложи, до момента в който в останалата част на света използваха понятието " Република Македония ". Политологът Цогопоулос счита, че Гърция е направила неточност, откакто не е подела, или не е желала да подеме самодейност за реализиране на компромис. " С течение на времето от ден на ден страни признаха прилежащата страна под вписаното в нейната конституция име. От решаващо значение беше това, че през 2004 година Съединени американски щати също признаха името " Република Македония ".
Условие за участие в НАТО и Европейски Съюз
Те реализираха компрромиса за името - министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас
Гърците обаче имаха още един коз в ръцете си: те можеха да блокират с несъгласие присъединението на прилежащата страна към НАТО или Европейски Съюз. След напън от Атина, през 2008 година НАТО разгласи, че решаването на разногласието за името е изискване за приемането на страната в пакта. Правителството в Скопие подаде тъжба против противозаконното, от негова позиция, блокадно държание на Гърция. С това започваше нов ледников интервал в двустранните връзки. Поне по този начин изглеждаха нещата тогава. Но се случи друго: ръководещите консерватори в Атина за първи път се съгласиха, че думата " Македония " може да попада в наименованието на младата страна. В Скопие по същото време се образува мощна опозиция против властническия министър председател Никола Груевски и след промяната на държавните управления в двете страни наподобява бе настъпил идеалният миг за доближаване. През 2018 година гръцкият министър председател Алексис Ципрас и македонският му сътрудник Зоран Заев подписаха компромисното съглашение, съгласно което северната съседка на Гърция ще се нарича " Северна Македония ".
Политологът Цогопоулос счита, че съглашението открива изцяло нови благоприятни условия за връзките сред двете страни - изключително в туризма. " Пример в това отношение е гръцката самолетна компания Aegean Airlines, която от няколко седмици предлага директни полети от Атина към Скопие. Такова нещо не се е случвало в никакъв случай в предишното ", напомня той и добавя, че връзките между двата народа постоянно са били другарски. " Като изключим разногласието за името, не сме имали никакви проблеми. Гръцките компании работят интензивно в района и са измежду най-големите вложители и търговски сътрудници на съседната
Автор Янис Пападимитриу
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ